В социалните мрежи вече започна организацията за провеждане на протест срещу ACTA

© Peter Andrews | През уикенда интернет активисти протестираха срещу АСТА в Полша и в Брюксел

В края на миналата седмица редица интернет потребители бяха неприятно изненадани с новината, че България заедно с още 21 страни от Европейския съюз е подписала спорното споразумение ACTA (Anti-Counterfeiting Trade Agreement), или Търговско споразумение за борба с фалшифицирането.

Официално съобщение от правителството нямаше, така че тази вече не толкова нова новина започна да набира скорост едва през уикенда. АСТА е проблем в световен мащаб, защото според противниците му споразумението сериозно застрашава интернет свободата и човешките права.

Тъмно, по-тъмно, най-тъмно

В България не е имало обществен дебат дали държавата трябва да се присъедини към АСТА. Новината научаваме от световните медии след подписването в четвъртък в Япония. От българска страна подписът си слага посланикът в Токио Любомир Тодоров.

За целта правителството е приело две решения – едното от ноември, с което кабинетът решава, че България ще се присъедини към споразумението, а второто е от 11 януари и дава мандат на Тодоров да подпише от името на държавата. И двете решения са приети без обсъждане между министрите.

Всъщност допреди дни никъде в свободното пространство не можеше да бъде открит пълен и окончателен вариант на споразумението. То не е обсъждано и с международните правозащитнически организации.

Защита или Big Brother

Обявената цел на АСТА е да се бори с контрабандата, фалшифицирането на стоки и защита на авторските права. Опасенията обаче са, че текстовете са прекалено общи.

Един от основните проблеми е, че според документа интернет доставчиците трябва да „сътрудничат с притежателите на авторски права за премахването на пиратски материали“. Това означава, че доставчиците ще трябва да следят всичко, което правите в интернет, социалните мрежи, дори търсачките, а заради неясната дефиниция някои се опасяват, че и кореспонденцията. За това към противниците на АСТА се присъединяват дори международни компании.

При честа повторяемост на евентуално нарушаващи авторски права действия доставчикът ще може да спира достъпа до интернет. Заедно с това АСТА предвижда криминализиране на пиратството. Това означава, че отминалата вече тема за торентите (и всякакви „нелегално“ разпространявани или копирани материали) се завръща и ако споразумението влезе в сила, гледащите филми от интернет може да подлежат и на затвор.

Последен шанс

Надеждите са в Европейския парламент. Граждански организации вече са събрали над милион подписа под призива си евродепутатите да отхвърлят АСТА. Според юристи, ако споразумението бъде прието, то няма да позволява регулация по същите теми на национално ниво.

В България протести също ще има. Във Facebook вече има създадени групи срещу АСТА, които подготвят протести, но датата все още не е уточнена. Според една от тях, която претендира да е с най-много членове (близо 4500 в неделя следобед), протестът ще бъде или на 5 февруари (което може да пропадне заради посещението на американския държавен секретар Хилари Клинтън), или на 11 февруари. Такива протести вече е имало няколко пъти при спирането на торент сайтовете и при опитите на управляващите да прокарат текстове за следене в интернет в българското законодателство.

Източник: Capital.bg