Въпреки експоненциалния ръст на социална мрежа номер едно армия от нишови продукти успешно се конкурират с нея на локално ниво.

снимка: Shutterstock

Преди няколко месеца френски законодатели решиха, че поименното споменаване на социални мрежи в страната трябва да бъде забранено, защото се смята за реклама. Тогава не бяха посочени конкретни имена. За всички беше ясно срещу кого е насочено новото ограничение – срещу царя на социалните интернет връзки Facebook. Френските власти явно бяха преценили, че услугата на Марк Зукърбърг е толкова влиятелна, че ефективна конкуренция с нея е практически невъзможна. Това изглежда вярно, но само ако вземем предвид контекста и говорим за западния свят. Оказва се, че извън САЩ и Европа картината изглежда доста по-шарена.

Замислен като основна конкуренция на Facebook, Google+ се превърна в интересна противоположност на самата себе си. Първоначално идеята на Google беше да ударят Марк Зукърбърг там, където ще го заболи най-много – по неприкосновеността на личните данни. Основната особеност на Google+ са т.нар. кръгове, които според първоначалния замисъл трябваше да се използват за внимателно пресяване на аудиторията, до която човек иска да достигне. Впоследствие обаче тази идея се провали, но еволюира по благоприятен за Google начин. Поради нежеланието на голяма част от потребителите на Facebook да сменят изцяло социалната си мрежа кръговете в Google+ останаха доста пусти. Това подтикна хората да споделят все повече информация не с приятели, а с хора с еднакви интереси.

Освен това публично публикуваното съдържание буквално експлодира – в Plus се споделят толкова много неща, видни за цялото население на интернет, че компанията дори добави бутон за най-препоръчваните публикации. В крайна сметка всичко това е изгодно за най-голямата интернет компания. Тя иска хората да обменят възможно най-голямо количество информация, за да може да я събере, категоризира, добави в търсачката си и в крайна сметка да продаде свързани с нея реклами. Ако хората не ограничават кръга на хората, които да гледат публикациите им, още по-добре.

Съвсем наскоро се вдигна голям шум около социален проект на друг от гигантите на технологичния бизнес, софтуерната корпорация Microsoft. Наблюдателни блогъри забелязаха, че лидерът при компютърните операционни системи работи по проект, наречен Socl. Според малкото изтекла информация той външно наподобява Facebook, но включва и елементи, заимствани от интернет търсачките. Там Microsoft е един от тримата големи играчи със своя Bing.

Скоро след разкритието обаче достъпът до socl.com беше преустановен, а компанията публикува официално извинение, в което казва, че страницата е вътрешен проект и не трябва да се разглежда като готов продукт. Действително на пръв поглед няма особена логика Microsoft да се включва в бизнеса със социални приложения на този етап и по този начин компанията няма достатъчно интернет присъствие, а хората вече изпитват умора от нови мрежи. Освен всичко друго софтуерната корпорация притежава малък дял от Facebook. Тя обаче може би подготвя Socl не като заместител, а като добавка към друго социално начинание, което вече би имало доста по-голям смисъл от бизнес гледна точка.

Макар и конкурентни, горните два проекта също отразяват западна гледна точка към социалния живот в интернет. Не така стоят нещата с Renren, най-популярната социална мрежа в Китай. По последни данни в нея са се записали 160 млн. потребители, 31 млн. от които активни. Тези числа могат и да изглеждат малки на фона на Facebook с неговите 800 млн. души, но Renren разполага с нещо, което американският му конкурент вече почти е изчерпал – възможности за растеж. Огромното население на народната република, строгият контрол върху интернет пространството, упражняван от местните власти, както и чистият национализъм в случая са от полза за „китайския Facebook“, както Renren често е наричан. Възможността обаче не означава сигурност – мрежата започва като клонинг на изграденото от Марк Зукърбърг. За момента компанията все още не е демонстрирала способностите си да се развива самостоятелно, без да взима назаем идеи от САЩ.

Това не значи, че алтернативите нямат желание да са различни. Такъв е случаят с руската „ВКонтакте“, която е доста популярна в Русия и бившите съветски републики. Тя предлага избор от над 60 езика, но се стреми да си остане различимо руска – един от езиците например е „В Союзе“, използващ стила на говорене от времето на соцреализма отпреди две десетилетия. Мрежата има около 135 млн. абоната и наскоро въведе обратното на Google+ решение – от отворена стана достъпна само с покани. Едно от отличителните й качества е интеграцията на торент технология за обмен на големи файлове.

В другите две страни от блока BRIC (Бразилия, Русия, Индия и Китай) е друга популярна социална мрежа, притежавана от Google. Тя се нарича Orkut и първоначално е разработена от инженер на Google като независим от основната му работа проект. Непосредствено след старта си е предназначена за американска употреба, по не особено ясни причини става голям хит в Бразилия и Индия. В момента 59% от трафика към сайта идва от южноамериканската държава, което подтиква Google да преместят ръководството на мрежата в град Бело Хоризонте, Бразилия. Активните й потребители са над 66 млн.

Трябва да се отбележи, че Orkut създава и немалко главоболия на собствениците си. Заради създадено в нея съдържание Google често попада под ударите на индийското и бразилското правителство, макар на практика да няма отношение към спорните публикации. Освен това Orkut е блокирана в редица държави – например Иран, Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия.

В описаните три държави обаче може да се наложи друг проект, стартирал наскоро в Истанбул. Той е наречен SalamWorld и цели създаването на насочена към мюсюлманите социална мрежа. Тя има амбицията да привлече 100 млн. потребители през първите три години на работата си.

Името на ислямския еквивалент на Facebook в превод означава „Здравей, свят“. Сайтът е финансиран от мюсюлмански бизнесмени, а членство в социалната мрежа вече очакват над 100 хиляди души. Целта й е да привлече мюсюлманската младеж и интелектуалци, но също така и немюсюлмани, желаещи да научат повече за тази религия. Клонове на мрежата ще има в редица градове, сред които Кайро, Лондон, Москва, Дубай и Ню Йорк. Страницата ще е преведена на 15 езика, а мотото й ще бъде: „Без политика, без забрани и без граници.“

Източник: Капитал