Три от основните закони за човешката глупост

Основните закони за човешката глупост са изведени от Carlo M. Cipolla, Професор по икономика в Бъркли, и са публикувани в Whole Earth Review през 1987 г. Преводът е на Антония (с леки съкращения), а оригиналът може да прочетете тук.

Закони за човешката глупост

Изображение: Chung Sung-Jun / Getty Images

I. Първи основен закон

Винаги и неизбежно всеки подценява броя на глупавите личности, които са в обръщение

На пръв поглед това твърдение може да звучи тривиално, отнесено или ужасно несправедливо. По-внимателно проучване обаче разкрива неговата реалистична правдивост. Без значение колко високи са очакванията ви за човешката глупост, на вас редовно и непрекъснато ви се случва да се стряскате от факта, че:

1. хора, които веднъж сте преценили като рационални и интелигентни, са всъщност безсрамно глупави;

2. ден след ден вие сте тормозени от глупави личности, които изникват внезапно на най-неудобните за вас места в най-неподходящото време.

II. Втори основен закон

Културните тенденции, които в момента са модерни, насърчават егалитарния подход към живота. Хората предпочитат да мислят, че човечеството е продукт на една съвършено проектирана производствена машина. Генетиците и социолозите правят всичко възможно да докажат, че всички хора са равни и ако някой е по-равен от другите, то това е заради възпитанието, а не по природни причини.

Аз не вярвам в това твърдение. Напротив. След дълги години наблюдение и експерименти аз съм твърдо убеден, че хората не са равни – някои са глупави, а други не са, и това е заложено не от културни фактори, а от природата. Човек може да бъде глупав по същия начин, по който е червенокос например. Глупакът е роден глупав.

И въпреки убеждението си, че глупостта се дължи на генетични фактори, не се опитвам да обявя една класа и/или раса за по-висша от друга. Глупостта е недискриминационна, тя е ‘привилегия’ на всички човешки групи и е равномерно разпределена сред тях. Този факт е научно изразен във Втория закон за човешката глупост, а именно:

Вероятността един човек да е глупав не зависи от която и да е друга отличителна черта на този човек

Доказателството, че образованието няма нищо общо с глупостта, беше получено от серията опити, които проведох в университети с няколко основни тест групи: обслужващ персонал, администрация, студенти и преподаватели. Когато анализирах помощния персонал, аз открих, че глупавите индивиди са повече, отколкото очаквах (Първи закон!). Отначало си помислих, че това се дължи на сегрегацията, бедността и лошото образование. Но разглеждайки представители от другите социални групи установих, че съотношението на глупаците към останалите хора беше същото като при обслужващия персонал. Вторият основен закон е железен!

III. Трети (златен) основен закон

Третият основен закон предполага, че човечеството се разделя на 4 основни групи:

3rd Basic Law of Stupidity-HIBS

H (Helpless / Безпомощен)
Ако Том предприеме нещо, от което претърпи загуби, но пък допринесе за благополучието на Дик, то Том попада в група H: Том е бил безпомощен (helpless)

I (Intelligent / Интелигентен)
Ако Том направи нещо, от което и той, и Дик печелят, то Том е в група I: Том е бил интелигентен (intelligent)

B (Bandit / Бандит)
Ако Том е извършил нещо, от което е спечелил за сметка на Дик, то той е в група B: Том е действал като бандит (bandit)

S (Stupid / Глупав )
Глупостта е свързана с група S и с всички позиции по ос Y под точка 0. Или както Третият основен закон пояснява:

Глупав е всеки човек, който причинява загуби на друг човек или група от хора без да извлича полза от това или дори причинявайки загуба за самия себе си

Когато се сблъскат с Третия основен закон за първи път интелигентните хора инстинктивно реагират с неверие. Факт е, че разумните хора трудно възприемат и направо не разбират неразумното поведение. Но нека да зарежем теоретичността и да се погледнем прагматично на всекидневния живот. Можем да се сетим за случаи, в които някой е действал така, че той да спечели, а ние да загубим. Сигурно ще се сетим и за интелигентни хора, благодарение на които всички сме спечелили. Да, има такива случаи. Но ако се замислим наистина дълбоко – това не се случва толкова често.

Източник: Дни – блогът на Антония