През последните години аеробният капацитет на хората е спаднал с 30%. Това се дължи на силното намаляване на движението и засяга всички възрасти и социални прослойки.

da_Swimmer_3_by_Yesitsdrew5310

Image credit: Drew Brashler

Ходенето, най-простата форма на аеробно упражнение, предизвиква периферно разширение на кръвоносната система, подобрява венозната циркулация, допринася за намаляване на артериалното налягане, стимулира нивото на ендорфините (т.нар. хормони на щастието).

Аеробната тренировка съкращава времето за възстановяване на организма и усещането за умора е значително по-слабо. Благодарение на по-доброто снабдяване с кислород се намаляват травмите, а свалянето на килограми става без изтощителни диети, които могат да доведат до анорексия –  растящ проблем при подрастващите и младежите. При хората, които имат повишено кръвно налягане или нарушения в метаболизма, движението, комбинирано със съответно лечение, дава повече от добри резултати.

Анаеробното физическо упражнение представлява голямо натоварване на мускулите и е всъщност дейност с голяма интензивност и малка продължителност. Добър анаеробен капацитет означава готовност за  упражнения с висока интензивност, при което се избягва свръхнатоварването на ставите.

С едно проучване (което отне 20 години изследователски труд и бе представено на конгреса на МОК в рамките на “Sport for All – 2010”) си поставихме за цел да популяризираме пътя към доброто физическо и умствено здраве посредством различни видове спорт. Проучването обхвана хора от различни възрасти и занимания. Използваният метод беше анкета сред 3 хил. деца от 6 до 13 години, за да установим начина им на живот. Осем години по-рано бяхме задали същите въпроси на други 3 хил. деца.

Направихме проучвания и сред 25 служители в малко градче  на възраст между 30 и 55 години и 124 военни на възраст 28-60 г. Изградихме т.нар. фитнес профил, използвайки метода на American College of Sport Medicine – аеробен капацитет, сила на бицепсите, еластичност на горните крайници, сърдечна честота, систолно и диастолно налягане, аеробен фитнес и измерване на кожна гънка на гърдите и на корема.

Препоръчахме програма за многостранни тренировки – при този подход се избягват хроничната умора и пренатоварването на отделни части на тялото. Включихме и спортното катерене, което е съвсем естествено движение за човека, но в градовете е на изчезване. Катеренето е много полезно за ставната подвижност и за еластичността на гръбначния стълб и особено подходящо при заседнал живот.  Опитвахме се да насърчаваме движението в естествена среда – екскурзии, но и упражнения на открито.

На всички тези хора направихме изследвания след 3 месеца и след 1 година. При включените в изследването деца установихме висок процент на наднормено тегло и недостатъчно движение. Половината от децата спортуват с родителите си, но от време на време. 90% казват, че природата им дава усещане за свобода и биха искали с родителите си да прекарват свободното време на открито.

При възрастните участници имаше много висок процент на скелетно-мускулни проблеми, както и значително ниво на сърдечно-съдовия риск. Само след два месеца тестът при служителите (със силно изразен заседнал живот) показа общо подобряване на физическото състояние, а половината заявиха, че не чувстват умора въпреки натоварването. Година по-късно 80% от тях са редуцирали телесното си тегло, а 100% са напълно позитивни към всекидневните упражнения и са решили твърдо да си променят начина на живот.

Физическите упражнения сами по себе си не могат да удължат много човешкия живот, но могат да отдалечат остаряването – възприемано като загуба на автономност и възможност човек сам да извършва обичайните си дейности и в напреднала възраст.

Важно е да се възстанови и изгубената връзка с природата, защото тя предоставя безброй възможности за тренировки. Не само за подобряване на физическото здраве, но и за стимулиране на ума. Преходите, ски бягането, плуването увеличават аеробния капацитет и намаляват риска от съдови заболявания и проблеми с метаболизма. Катеренето, алпийските ски дисциплини, ветроходните спортове спомагат за координацията, за ставната подвижност и реактивността.

Какви изводи направихме? Информацията и обучението имат силата да променят начина на живот във всяка възраст. Ако в един дом има компютър и телевизор, детето винаги ще е пред тях, а и в най-малкото жилище може да се правят физически упражнения. Всички малки в животинския свят развиват своята интелигентност и двигателни способности сред природата.

Защо тогава само човешките деца трябва да бъдат принудени да растат затворени и обездвижени? Възпитанието към физическа активност трябва да започне още от утробата. Очакващите бебе трябва да спортуват – така се стимулира и плодът. Впоследствие това дете може да намери сред природата онези стимули, с които да разгърне способностите си в различните етапи на живота. Първото движение е стремежът да се подпреш на ръцете, после детето пълзи. А стъпи ли на крака, то иска да се катери. Самата природа определя правилата на играта.

Източник: Health.bg

* Д-р Паола Джулиоти е преподавател по физиология на спорта в университета в Перуджа, Италия, почетен член на Световната федерация по спортно катерене. Тя е известно име не само в света на спортната медицина, но е и алпинистка с голям опит. Тя беше лектор на конференцията „Медицина за пътешествия“, организирана от „Банскофилм фест“.